Нетолерантност към глутен: симптоми, диагноза и управление на вашата диета

Нетолерантността към глутен, известна още като неселиачна чувствителност към глутен (NCGS), е състояние, при което хората изпитват неблагоприятни симптоми след консумация на глутен, протеин, открит в определени зърна. За разлика от цьолиакия, автоимунно разстройство, непоносимостта към глутен не включва увреждане на тънките черва. Въпреки това, той все още може да причини дискомфорт и здравословни проблеми за засегнатите. Д-р Алесио Фасано, водещ експерт по нарушения, свързани с глутен, заявява, че „нетолерантността към глутен е състояние, при което тялото не може правилно да усвоява глутен, което води до различни симптоми“ (източник). Тази статия има за цел да осигури цялостно разбиране на нетолерантността към глутен, неговите симптоми, причини и стратегии за управление.
За да научите повече за алергиите, прочетете нашето изчерпателно ръководство, което обхваща: Алергии:, видове, причини, симптоми, диагностика и възможности за лечение.
Ако търсите лечения за сенна хрема или общи алергени, посетете нашата обширна страница с Алергия и сено лекарства и таблетки.
Според проучване, публикувано в списанието Гастроентерология, приблизително 0,6 до 6 процента от глобалното население страда от непоносимост към глутен (източник). Поради широкия спектър от симптоми и липсата на окончателна диагностика Тестове за алерген, Нетолерантността на глутен често е недостатъчно диагностицирана или погрешно диагностицирана. Ето защо е от съществено значение да се разпространи информираността и да се обучат хората за състоянието, за да се подобри качеството на живот на засегнатите.
Тази статия служи като цялостно ръководство за разбиране на нетолерантността към глутен. Той има за цел да информира и обучава пациенти, полагащи грижи и здравни специалисти относно състоянието, нейния опит, симптоми, диагностика и управление. Предоставяйки точна и актуална информация, ние се надяваме да овластяваме засегнатите от нетолерантността към глутен, да вземат информирани решения за тяхното здраве и благополучие.
Глутенът е протеинов композит, открит в определени зърна, като пшеница, ечемик и ръж. Съставен е от два първични протеина: глутенин и глиадин. Глутенът осигурява еластичност и структура на тестото, придавайки хляб и други печива тяхната характерна текстура. Д -р Питър Грийн, известен експерт по целиакия, обяснява, че „глутенът е сложен протеин, който е труден за усвояването на някои хора, което води до редица стомашно -чревни и системни симптоми“ (източник).
Основните зърна, съдържащи глутен са пшеница, ечемик и ръж. Пшеницата е най -често консумираното зърно, което се намира в различни хранителни продукти като хляб, макаронени изделия, зърнени храни и сладкиши. Ечемикът често се използва в приготвянето на бира и дестилиращите спиртни напитки, докато ръжта се използва при приготвяне на ръжен хляб и уиски. Тези зърна и техните производни трябва да се избягват от индивиди с непоносимост към глутен, за да се предотвратят симптомите. Освен основните зърна, съдържащи глутен, други зърна и псевдограни, като изписани, камут, тритикал и фаро, също съдържат глутен и трябва да се избягват.
Глутенът играе жизненоважна роля в текстурата и структурата на много печива. Той образува мрежа, която улавя газове, произведени по време на ферментация, което позволява тестото да се издига и поддържа формата му по време на печене. Това води до характерна текстура за дъвчене на хляб, коричка за пица и други храни, съдържащи глутен. В допълнение към ролята си в печенето, глутенът се използва и като сгъстяващ агент и свързващо вещество в различни преработени храни.
Целиакията е автоимунно разстройство, при което поглъщането на глутен задейства имунен отговор, който уврежда лигавицата на тънките черва. Това може да доведе до малабсорбция на хранителни вещества, стомашно -чревни симптоми и редица други здравословни проблеми (източник).
Диагностицирането на цьолиакия обикновено включва кръвни тестове за скрининг на специфични антитела, последвани от ендоскопия за изследване на тънките черва и получаване на биопсия за хистологичен анализ. Положителният отговор на диета без глутен също може да предостави подкрепящи доказателства за диагнозата (източник).
Основното лечение на цьолиакия е придържането към строга диета без глутен, което спомага за намаляване на възпалението, заздравяване на тънките черва и облекчаване на симптомите. Също така е важно хората с цьолиакия да получават текущи медицински грижи, хранителни консултации и мониторинг за потенциални усложнения (източник).
Неселиачната чувствителност към глутен е състояние, при което хората изпитват симптоми след консумация на глутен, но нямат цьолиакия или алергия към пшеница. Точната причина за NCGS все още не е напълно разбрана, но се смята, че включва имунен отговор, а не автоимунна реакция (източник).
Няма конкретен тест за диагностициране на NCGS. Диагнозата обикновено се основава на изключване на цьолиакия и алергия към пшеница, последвано от диетично изпитване без глутен за оценка на подобряването на симптомите. Повторното въвеждане на глутен може да се използва за потвърждаване на диагнозата, ако симптомите се върнат (източник).
Подобно на цьолиакия, основното лечение на NCGS е спазването на диета без глутен. Това може да помогне за облекчаване на симптомите и подобряване на цялостното здраве. Редовните последващи действия със здравни специалисти и диетични консултации могат да бъдат полезни при управлението на състоянието (източник).
Пшеничната алергия е имуно-медиирана реакция на протеини в пшеницата, която може да включва глутен. Симптомите могат да варират от леки до тежки и могат да повлияят на кожата, дихателната система или стомашно -чревния тракт (източник).
Диагнозата на алергията към пшеница обикновено включва комбинация от клинична анамнеза, тестване на убождане на кожата, кръвни тестове за специфични антитела и в някои случаи и предизвикателство за орална храна под медицински надзор (източник).
Основното лечение на алергия към пшеница е избягването на храни, съдържащи пшеница. Хората с алергия към пшеница също трябва да имат план за спешни действия и да носят подходящи лекарства, като антихистамини и епинефрин, в случай на случайна експозиция и потенциална анафилаксия (източник).
Целиакията, нецелиачната чувствителност към глутен и алергията към пшеница са всички нарушения, свързани с глутен, но те се различават по основните си механизми, диагностични критерии и подходи за лечение. Целиакията е автоимунно разстройство, докато NCGS включва имунен отговор без автоимунния компонент. Пшеничната алергия е имуно-медиирана реакция на протеини в пшеницата, която може да включва глутен. И трите състояния споделят общата стратегия за лечение за избягване на специфични задействащи храни, но те могат да изискват различни нива на диетични ограничения и медицинско управление.
Хората с нетолерантност към глутен могат да изпитат редица стомашно -чревни симптоми, включително коремна болка, подуване на корема, газ, диария, запек и гадене. Тези симптоми могат да бъдат подобни на тези, преживени от индивиди с цьолиакия или синдром на раздразненото черво (IBS) (източник).
Нетолерантността към глутен също може да се прояви чрез не-гастро-чревни симптоми, като умора, главоболие, болка в ставите, кожни обриви и когнитивни затруднения. Тези симптоми могат да се припокриват с други състояния, което прави предизвикателство да се диагностицира непоносимост към глутен въз основа само на симптоми (източник).
Тежестта и представянето на симптомите могат да варират значително сред индивиди с непоносимост към глутен. Някои могат да изпитат предимно стомашно-чревни симптоми, докато други могат да имат предимно не-гастро-чревни прояви. Появата на симптомите също може да варира, възниквайки в рамките на часове или дни след консумацията на глутен (източник).
Ако не се лекува, нетолерантността към глутен може да доведе до усложнения като недостиг на хранителни вещества, загуба на тегло и намалено качество на живот. В допълнение, нелекуваната непоносимост към глутен може да увеличи риска от развитие на други автоимунни заболявания или стомашно -чревни разстройства (източник).
Генетичната предразположение може да играе роля в развитието на глутенова непоносимост. Хората със фамилна анамнеза за цьолиакия или други автоимунни разстройства могат да имат повишен риск от развитие на непоносимост към глутен (източник).
Фактори на околната среда, като инфекции, стрес и промени в микробиотата на червата, могат да допринесат за развитието на непоносимост към глутен. Тези фактори могат да предизвикат имунни отговори и да увеличат риска от свързани с глутен нарушения (източник).
Факторите на начина на живот, като диета и физическа активност, също могат да повлияят на риска от развитие на непоносимост към глутен. Например, диета с високо съдържание на преработени храни и ниско съдържание на фибри може да допринесе за развитието на стомашно -чревни симптоми (източник).
Диагностичният процес за непоносимост към глутен започва с задълбочена медицинска история и физикален преглед. Здравните специалисти ще оценят симптомите, фамилната история и всички известни задействания, за да помогнат да се определи вероятността от непоносимост към глутен.
Извършват се кръвни тестове, като серологични тестове, за да се изключи цьолиакия. Тези тестове измерват антитела, свързани с имунния отговор на глутен. Тези тестове обаче не винаги са окончателни за непоносимост към глутен, тъй като индивидите с нецелиачна чувствителност към глутен може да имат отрицателни резултати от серологични тестове.
Може да се извърши генетично тестване за идентифициране на специфични генетични маркери, свързани с цьолиакия. Въпреки че тези тестове не потвърждават диагнозата на нетолерантността към глутен, те могат да помогнат да се определи вероятността от цьолиакия или нецелиачна чувствителност към глутен.
Може да се извърши ендоскопия и биопсия, за да се изключи цьолиакия, което включва увреждане на тънките черва. Тези процедури обаче обикновено не се използват за диагностициране на непоносимост към глутен, тъй като индивидите с нецелиачна чувствителност към глутен обикновено не проявяват чревни увреждания.
Елиминационната диета, при която глутенът се отстранява от диетата за период, последвано от мониторинг на симптомите, може да помогне да се определи дали е налице непоносимост към глутен. Ако симптомите се подобрят през периода на елиминиране и се влошат при повторно въвеждане на глутен, може да се вземе предвид диагнозата на непоносимост към глутен.
От съществено значение е да се диференцира непоносимостта към глутен от други състояния с подобни симптоми, като цьолиакия, синдром на раздразненото черво (IBS) и възпалително заболяване на червата (IBD). Правилната диагностика гарантира, че хората получават подходящи стратегии за лечение и управление.
Строгото придържане към диета без глутен е от решаващо значение за управление на непоносимост към глутен. Избягването на глутен може да облекчи симптомите, да предотврати усложнения и да подобри цялостното здраве.
Предлагат се разнообразни варианти за храна без глутен, включително естествено без глутен зърна, като ориз, киноа и елда, както и плодове, зеленчуци, стройни протеини и млечни продукти. Предлагат се и преработени алтернативи без глутен, като хляб, макаронени изделия и закуски.
Важно е да четете внимателно етикетите на храните, за да се идентифицират и избягват съставките, съдържащи глутен. Скритите източници на глутен, като соев сос, малц и някои хранителни добавки, трябва да се избягват.
Хората с непоносимост към глутен трябва да са наясно с потенциала за кръстосано замърсяване в споделените кухненски пространства, по време на приготвяне на храна и в ресторанти. Използването на отделни съдове за готвене, дъски за рязане и контейнери за съхранение може да помогне за минимизиране на риска от кръстосано замърсяване.
От съществено значение е за хората, които следват безглутенова диета, за да се гарантира, че консумират балансирана диета, която включва всички необходими хранителни вещества. Това може да включва включване на разнообразни пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, зеленчуци, стройни протеини и млечни продукти.
В някои случаи индивидите с непоносимост към глутен може да изискват добавки със специфични хранителни вещества, като желязо, калций или витамин D, за да се справят с недостатъците, които могат да бъдат резултат от диетични ограничения.
В. Модификации на начина на живот В допълнение към диетичните промени, хората с глутенова непоносимост могат да се възползват от други модификации на начина на живот, като редовни упражнения, управление на стреса и адекватни сън, за да подкрепят цялостното здраве и благополучие.
Хората с нетолерантност към глутен могат да се изправят пред социални и емоционални предизвикателства, като чувства на изолация, безсилие и безпокойство. Навигирането на социални събития, вечеря и обяснение на състоянието на другите може да бъде трудно, което прави от съществено значение да се разработят ефективни стратегии за справяне.
Възникващите изследвания изследват потенциалните терапии и интервенции за непоносимост към глутен. Според д-р Джоузеф Мъри, гастроентеролог от клиниката Майо, текущи проучвания изследват използването на ензими, имуномодулиращи средства и други нови лечения за знака болест и нецелиачна чувствителност към глутен (чувствителност (източник).
Изследванията на нетолерантността към глутен продължават да се разширяват, като проучванията се фокусират върху ролята на микробиома на червата, генетичните фактори и задействащите екологични задействания. Това непрекъснато изследване има за цел да подобри разбирането, диагностиката и лечението на непоносимост към глутен и свързаните с тях разстройства.
Ранната диагностика и правилното управление на нетолерантността към глутен са от решаващо значение за предотвратяване на усложнения и подобряване на качеството на живот. Д -р Питър Грийн, директор на Центъра за болести на Целиакия в Колумбийския университет, подчертава необходимостта от повишена осведоменост и навременна диагноза (източник).
Животът с нетолерантност към глутен може да бъде предизвикателство, но с правилната подкрепа, ресурси и стратегии хората могат да управляват състоянието си ефективно и да се насладят на здравословен, изпълняващ живот.
Plus get the inside scoop on our latest content and updates in our monthly newsletter.